Около месец размишлявам за състезанието между хората, за борбеността, хъса за победа и олимпийския принцип. Точните думи на барон дьо Кубертен са произнесени в Лондон през 1908 г.:

„ …важното нещо в живота не е победата, а битката; основното е не да си спечелил, а да си се борил добре.”

Какво е имал предвид под борба и битка? Да разгледаме думите на барона в контекста на целия му живот. Водил е непрестанни беседи и благотворителни акции за да въведе спорта като елемент от обучението на младите хора през 20 век.  Французинът е търсил не само на физическо, но и  духовно развитие. Медалът "Пиер дьо Кубертен" е специален медал, се присъжда на тези атлети, показали дух на спортсменство в Олимпийските игри. Медалът се счита от много атлети и наблюдатели, като награда по-ценна и от златен олимпийски медал.

Така изводът, е че битката и състезанието могат да направят хората по- етични.

Това обаче зависи от самите участниици. Факт е, че състезанието продължава кратък период 20 секунди, 90 минути или 2 седмици. Обаче човешките взаимоотношения траят за цял живот. В спорта се създават приятелства, които иначе биха били невъзможни. На спортната площадка се срещат монтьори и компютърни специалисти, мениджъри и зъболекари, учителки и продавачки.

Крайност и отричане

Не искам да изпадам в крайност! Не твърдя, че в спорта трябва да зачеркнем хъса за победа и състезателния елемент. Ако ги нямаше тези неща, щеше да ни е много случно! Но все пак да не забравяме, че спортът се дели на 2 основни категории: професионален и аматьорски.

Професионалистите са хора, които прекарват няколко часа всеки ден в упражнения и тренировки. Спазват специални диети за хранене и са подготвени за рискови ситуации. Аматьорите са хора, които са вдъхновени от професионалистите и техните изпълнения. Аматьорите се занимават със спорта в свободното си време и не са подготвени за рискови ситуации.

Отборът 

Участвам във футболен отбор с приятели. Част сме от първенство с 11 отбора.

Тези отбори играят всеки weekend по 1 двубой. Играем по наети терени или училищни игрища. Има съдии статистика и интернет сайт: www.liga-sf.com

Въпреки всичко изброено, ние сме аматьори (хора, които обичат играта, но това не е тяхната професия).

Преди всеки мач ме обзема онова чувство. Мисля че знаете за какво говоря…

В стомаха си усещам напрежение, възбуда от предстоящото… адреналина се покачва и си мотивиран. Не само ти, но и околните. Разпалва се огъня на борбеността.

Година и половина желанието за победа ентусиазираше нашия отбор.Но взаимоотношенията по между ни бяха поставени на изпитание. При загуби или лоша игра имаше караници, негативни емоции и обидени. Няколко човека напуснаха отбора.

Пирогов

Бях обзет от желанието за победа; вдъхновен от уменията на професионалните футболисти. Направих шпагат по неправилен начин и резултатът бе счупен глезен. След това имах време да размишлявам:  1 седмица в болница, 2 седмици в къщи, 1 месец бавно предвижване с патерици. Плановете ми се промениха, навиците ми се промениха, възгледите ми също…

Може ли?

Задавам си въпроса дали може да се спортува заради самата игра?

Заради удоволствието да се разтовариш след седмица работа в офиса.

Заради общуването с други хора и заради духовното развитие…

Аз ще го направя!

Автор: Петър Рашев

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

НАНОФУТБОЛ

Роботи с различни размери окупираха Технологичния институт на Джорджия за международното футболно първенство Робокупа, в което участниците демонстрират техническите си достойнства, предаде Асошиейтед прес.

Най-интригуващо беше първенството за първата в света купа по нанофутбол в Националния институт по стандарти и технология. Участниците в мачовете бяха шест пъти по-малки от амеба, а футболното игрище едва достигаше големината на оризово зърно.

Организаторите му се надяват чрез него да демонстрират потенциала на миниатюрните устройства, които могат да бъдат използвани в промишлеността, биотехнологиите и други области.

В нанопървенството участваха пет отбора от САЩ, Канада и Швейцария. Техните микроскопични роботи се състезаваха в още две дисциплини - двумилиметров спринт и сложен слалом, при който пътят на робота се блокира от препятствия с големина колкото дебелината на два косъма. Състезанията се проведоха в стъклен куб в ъгъла на претъпкана класна стая.

Два мощни микроскопа прожектираха всичко на голям екран. Фаворитът на първенството беше моделът на Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. 

"Уменията на футболното игрище са само за демонстрация. Тези роботи могат да се движат в кръвоносната система", каза Доминик Фрутигер от Швейцарския федерален технологичен институт.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ДИВИТЕ ИМЕТНА НА БЪЛГАРСКИТЕ АМАТЬОРСКИ ОТБОРИ